Знаем ли БЪЛГАРСКИ?
Мнозина ще кажат, че темата не е за тази страница.
Ама като родов терапевт - смятам - че баш си е паднала на мястото.
До скоро, макар и да нищя и на сън българщината, осъзнах, че аз не говоря български.Моментът на проблясване дойде като сътворих Тетрадката на чувствата (казано по български), който кръстих първо "Емоционален дневник на една българска Душа".Който е получил/видял изданието, знае, че не се казва баш така...В разговор с Розмари Де Мео, създателката на "Стопанката на Господ" - отправи ми посока на мислене - какво дири "Емоционален дневник" при "българската душа" и се посмях доста.И тя му е кръстицата - благослови го с името "Дневник на българската Душа". И толкоз 
И името веднага отключи нещо в мен. Красиво. След това тя неколкократно ме попита "А това на български как ще го кажеш?"И осъзнах една тъжна истина...Чуждиците преливат в речта ми.Да, можем да се оправдаваме до безкрай защо така е. Но оправданията само крадат силата ни. Винаги.И почнах да се ровя за всяка втора дума в синонимен речник, та да си видя корена!Каква небивалица, да не знаеш езика си!И слушам Розмари с българските ни думички и как вълна на кадифена обич ме залива. Топло ми е. Искам точно тези слова. Дето са бродирани в народната ни памет (както би казал Карл Юнг - в колективното несъзнавано). Те имат сила за нас. Преплетени са и в Обредите ни. Знаете, че Шекспир в творбите си е рисувал с около 24 000 уникални думи, а наш Иван Вазов с около 100 000.А ние знаем ли ги?Не е важно какво било е до тук.Сега имаш избор да наплетеш речника си отново. По нашенски.