Как бих нарисувала с думи - какво всъщност прави родовата терапия? (един въпрос, който честичко ме питат)
И реших да ви споделя единственото, което имам - моето преживяване. Когато започнах да вървя към рода си, да ги "виждам", да ги позная, да чуя историите им, да изплача сълзите им, да осветля усмивките им...Всичко, потънало в праха на забравата, малко по малко започна да се стъкмява като път от нишки пред мен - от колективното несъзнавано на предците, в красиво ново кълбо се нави. Бащината енергия е отдясно, мама е отляво. Татко" стои" зад дясното ни рамо, мама е зад лявото. Само това движение да направим, то носи усещане за сила и ред. Но колкото повече вървях към всички тях, толкова повече раздвижване усещах зад гърба си. Опора.Два потока се сформираха - на бащиния и на майчиния род - преляха в големи и самостоятелни крила. Големи, здрави и силни. Моите крила. Крила, които осветляват и благославят. Крила, които винаги могат да те обгърнат и защитят. Да ти дадат сила. Време. Почивка. Любов.Пространство, носещо мъдрост. Крила, които ти дават възможност да направиш различен "полет" през живота си. Осъзнат. Наш си. Без да повтаряме болката на някой преди нас, за да бъде запомнен. Крила на истинност, носеща своя родова багра. И е красиво! Едно от най-преобразуващите пътешествия, които човек поема. Път, който те дарява с крила - едно от татко, едно от мама.